Monday, December 04, 2006

Fortuna De Amor


Забелязвам,че са пуснали любимата ми сапунена опера по "Романтика",и това е информационният повод да кажа колко много харесвам този сериал.Отъждествявам се сугубо с главната героиня,и тва е.Абсолютно същото дръпнато характерче,липса на женственост,и съвест в твърде големи количества.Но понеже е приказка,Готиният Пич не спира да я гони в продължение на триста епизода,въпреки че всеки нормален мъж би се отказал някъде на петия.Има и една красавица,с огнена коса и зелени очи,която накрая бива отработена.Е как да не се разтопиш от щастие.И да не продължиш да се разтопяваш в продължение на триста епизода.

Сюжетът е абсолютното клише-един корабен докер(готиният пич) внезапно се оказва незаконен син на богат бизнесмен,който пък е на смъртно легло.Всичко ,разбира се,се върти около парите,оригиналното заглавие е 1000 milliones .Само по тази причина,мисля си,Каролина(тоест аз), е счетоводител,а не филолог,както си требва.Старецът е разочарован от наследниците си ,които не го обичат,а мислят само за парите му,и решава да издири истинския си син.Хулиан(докерът) внезапно се озовава богаташ,трябва коренно да смени средата си,но не загубва самообладание,и от всички женки,които го налазват,избира тази която го обича заради него самия,а не заради парите му.Пърфект.

Като изключим факта,че се върти по Романтика,и испанският говор,"Fortuna De Amor",притежава много малко от белезите на сапунена опера,и много повече се приближава до комедийния сериал.Няма ги досадните повторения на имена:"Антонио,добре ли спа нощес?-Добре спах,Пелагия.",нито непрекъснатото преразказване на събития от и без това мудното действие.Характерите и диалозите не са съшити с бели конци,при което да си кажеш: " бе какви са тия глупости" и да смениш на "Пойзън Брейк".Музиката-много важно.Обикновеният сапунен сериал има две-три мелодийки,тъжно-весело-драматично,които се повтарят във всички ситуации и жестоко ме дразнят.Аз все пак съм заек,ушите ми са дълги и обичат да слушат.В този филм музиката е различна и грижливо подбрана за всеки един момент.Това значи,че има някой,който е ровил дълго и старателно,за да открие едно парче,което ще звучи само пет секунди,но ще направи ситуацията уникална.Очарована съм.Музиката сама по себе си също е куул,ако мога така да кажа.Дей Уан,Масив Атак,Сеньор Коконът,смятам,няма нужда да продължавам.

Фактора режисьор да не забравя.Повечето артисти съм ги гледала в други филми,без да ми направят впечатление.Като започнем от главния герой,който въобще не е мой тип(за разлика от другарчето му докерче-охх,нидей),и винаги съм го смятала за лигльо,а в този филм ми е най-малкото поносим.Всички образи са направени с много хумор и отсъствие на линията лоши-добри.

Какво да ви кажа,гледайте.Особено ако не си падате по сапунени опери.