"Но тази жена-не зная дали мога да ви го опиша-още в мига,когато влезе при мене,привидно разхождайки се,ме възбуди,подтикна ме с надменността си към съпротива:тя възбуди всичко-как да кажа...-възбуди всичко подтиснато,всичко скрито,всичко злобно в мене за отбрана.Обстоятелството,че играеше ролята на високопоставена дама и предлагаше недостъпно хладна една сделка,когато се касаеше за живот и смърт,ме вбеси...И сетне...сетне...в края на краищата не се забременява от игра на голф...аз знаех...тоест аз трябваше внезапно да си спомня с ужасна яснота-и точно това беше онази мисъл-че тази хладна,тази надменна,тази студена жена,която изви косо веждите над стоманените си очи,когато я погледнах само отбранително...да,почти отблъскващо...че тя два или три месеца преди това се е търкаляла пламенно в леглото с някой мъж,гола като животно и може би стенеща от страст...че техните тела са били впити едно в друго като две устни...Това,това беше парливата мисъл,която ме връхлетя,когато тя ме погледна тъй надменно,тъй недостъпно хладна точно като някой английски офицер...и тогава,тогава всичко в мене се изпъна...аз бях вбесен от мисълта да я унизя...от тая секунда аз заживях само с мисълта да я обладая,да изтръгна едно стенание от нейните стиснати устни,да почувствам в сладострастието тая студена,тая надменна жена също като онзи,онзи другия,когото не познавах.Това...това исках да ви обясня...Никога по-рано,колкото и пропаднал да бях,никога по-рано като лекар аз не съм търсил да използувам положението си...Този път обаче това не беше похотливост,не беше сладострастие,не беше нещо сексуално,наистина не...инак бих го признал...само стръвно желание да стана господар на една надменност...господар като мъж...Мисля,казах ви вече,че надменни ,привидно хладни жени открай време бяха имали власт над мене...но сега,сега се прибави и обстоятелството,че аз живеех седем години тук,без да бях обладавал бяла жена,че не срещах съпротива...Защото тези момичета тук,тези чуруликащи малки мили зверчета-та те се разтреперват от страхопочитание,когато ги обладае някой бял,някой "господар"... те угасват в смирение,разкрити са винаги за някого,готови са винаги с тихия си гъргорещ смях да бъдат на услугите някому...ала тъкмо тази покорност,това робско отдаване омърсява насладата...Разберете сега,разберете го как поразително ми подействува,когато нечакано дойде една жена,преизпълнена от надменност и ненавист,затворена до върховете на пръстите си,в същото време искрометна от тайна и заредена с предишна страст...когато такава жена влезе дръзко в клетката на такъв мъж,на един такъв уединен,изгладнял,затворен човешки скот...Това...това само исках да кажа,за да разкажа,за да разберете другото...онова,което се случи сега.И тъй...преизпълнен от някакво злостно настървение,отровен от мисълта за нея-гола,чувствена,всеотдайна,-аз като че се свих в себе си и привидно показах равнодушие."
Цвайг-Амок
Мисля че всеки би разпознал себе си в този текст,а хората с повече експириънс биха се разпознали в повече от една роля.
Аз лично от години тренирам стоманен поглед и гордо свити устни,но изобщо не ми се получава,предполагам поради липса на вътрешна убеденост.За сметка на това чуруликането ми се удава особено добре,може би защото знам защо го правя-търся си майстора.....ъъъ,тва-мастера.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment