Стаята ми

Всеки празник е една дъълга дъъълга неделя.Стоиш си у дома,блъскаш се с домашните и се чудиш в кое ъгълче да се скриеш.През 98-ма беше лесно-скриваш се в стаята и си слушаш Експрес.Завиваш се в този глас като в пухени завивки,и сънуваш,сънуваш...От дванайсет до два всяка неделя.И през цялото останало време.

Сега дори и на планина не ходят.Чувам ги даже през слушалките.Деница,изчисти си стаята.Деница,кой ще готви тази нова година?Деница,няма хляб.Като тийнейджър ли звуча?Ами аз съм си такъв.Точно толкова ми стиска да изляза на собствена квартира.В смисъл никак.Затова с мъка се разделям с Арктик Мънкис,и отивам да почистя стаята си,все пак трябва да се върши нещо,да демонстрирам активност.

Помните ли онова предаване "Любовни Квартири" с Део.Фантазирах си,как участвам в него,естествено съвсем ненатрапчиво стаята ми щеше да е пълна с артефакти,сочещи към Ясен.Плакати,дискове,тва-онова.Изпревариха ме.Една друга фенка,беше жалка картинка.Нещата изглеждат ужасно различни,когато ги гледаш отстрани.Аз не спирам да се гледам отстрани,но по един крив начин-какво ще си помислят другите.Няма начин да разбереш какво си мислят другите,и единственият начин да не сбъркаш,е да не правиш нищо или само неща,на които ти си свидетел.

Всъщност плакати на Ясен трудно.Метрополис не са някаква шибана бой-група,и поне по онова време снимките се брояха на пръсти.Спомням си една корица на Егоист, където бяха всичките, а Ясен беше с фланелка Love is Dead,и аз тогава си мислех,че иска да каже:"Фенки мои.Всичко свърши.Женен съм."А може би по-скоро става дума за парчето на Anne Clark,където се пее:love is dead in metropolis.Или е дошъл фашон-отговорникът на Егоист,хвърлил е един наръч дрехи и е казал:аре избирайте по-бързо и не се правете на интересни.Ясен естествено,се е направил на интересен.

Стаята ми изглежда напълно необитаема,пълна е с разни ненужни стари неща,които не мога да изхвърля.Следи от Ясен няма или са грижливо покрити.Няма нужда от снимки, he's painted on my heart.Като изключим две-три касетки от предавания и сто хиляди хвърчащи листа,където се разказва и преразказва една и съща история,материалните неща свършват.Всичко е потънало в прах и изглежда сякаш аз водя бурен социален живот,тоест бачкам през деня,клубвам през нощта,и въобще не си стъпвам в стаята.Така сигурно би казала оная с очилата.Бухахах.

Ако бях Далчев,сигурно щях да си напиша стихотворение за стаята.За една много много тъжна и празна стая,където дори и паяци не виреят.Обаче не съм поет,затова просто си я изчистих.Не се промени много,но поне става за гости.Става и за преспиване,довечера ще пробвам.