Предавам се. Суетата е по-силна от страха.Ако исках никой да не чете дневника ми,той още щеше да е в аналогова форма,заровен някъде в чекмеджето ми.Искам да ме четат.Със всички плюсове и минуси,със всички досадни лайнца,които ме разбират погрешно.Аз също съм досадно лайнце за някого.Тоест трябва да има справедливост.
Единственото,от което се страхувам,е да не стана скучна.Понякога правя големи глупости по тази причина.Затова когато няма какво да пиша,просто няма да блогвам.
No comments:
Post a Comment