Не обичам женски вокали.Плейлистът ми е пълен с мъже,съвсем съзнателно.Жените са луди,а това не ми харесва.Аз самата съм достатъчно луда,и това ми е,първо-скучно,второ-плаши ме.Ако превиша дозата си лудост,вкарвайки си още отвън,не знам какво ще ми се случи.Харесвам певици,само ако звучат достатъчно уравновесено-ниските,плътни и дълбоки вокали на Сезариа Евора и Леа Иванова,които ми създават усещане за огромни планини,които не могат да бъдат помръднати.От друга страна харесвам и жени,които се правят на хулигани,и това им отива.За пример давам Peaches,в чиито текстове има повече dicks и pussies отколкото в цялата нощна програма на XXL,обаче звучи добре.А не като Деми Мур,която казва "suck my dick" и ти се заливаш от смях.Трябва да ти идва отвътре,иначе нито обръснатата глава,нито войнишките дрехи ще ти помогнат.
Шарлот Гензбург не е в нито една от двете категории,но ми харесва.Да говориш език с някакъв акцент,е интересно,и дори секси.Филологът в мен се чувства заинтригуван от всякакви игри с езика.Точно затова се радвам на съседното блогерче, a и много се радвах на един водещ,който твърдеше,че говори английски с джамайски акцент.
Французойка,която говори (в случая пее) на английски, е нещо достатъчно сексапилно.Напомня ми за проекта Nouvelle Vague-група,която също много харесвам.Слушайки я,се сещам за онази прочута песен на Серж Гензбург и гаджето му.И няма как да бъде иначе,защото съответното гадже всъщност е нейната майка.Сещам се и за партньорката на Марлон Брандо,в онова легендарно танго в Париж.
Крехкостта не винаги е слабост,особено когато е обработена от мъжка ръка.В случая говора за Air,които имат сериозно продуцентско участие в албума на Шарлот.Доколко те двамата са мъже,може да бъде обект на дискусия,но дали могат да правят хубава музика-всички сме сигурни в отговора.