Чакайте сега,това е дневникът на заека.Трябва ли да ви обяснявам всичко,нали все пак трябва да е интересно.Освен това най-важно е аз да си се разбирам,аз да си помрънкам и на мене да ми олекне.Не,не искам да се променя.Не,не искам помощ.Не,нямам проблеми.Това е моето място за циврене.Ако ви харесва вкуса на солените ми сълзи,стойте тук и ближете.Ако не-блогове бол.
Но все пак за батката.Имаше едно радио и един водещ.И едни хора,дето го слушаха.Тия хора бяха много малко,според статистиката по-малко от един процент.Кой и защо му измисли това название,не си спомням.И няма смисъл да обяснявам на тези,които не са го слушали.Ще припомня само значението на думата "батка"-приятел,познат.Отдавна се каня да разкажа за това,но се чудя има ли смисъл.Заравянето в спомени е нож с две остриета.
Ако погледнем фактите,нямам никаква причина да го наричам така.Нито сме си близки,нито съм го близала,дето се казва.Той отдавна не бачка там,и вече би трябвало да съм минала на друга честота,във всякакъв смисъл.Ама не съм.И може би исках да създам илюзията-на себе си,и на вас-че сме нещо повече от фенка и кумир.Хах,разкрита съм.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment