Белият сняг.Весело щипе бузките пак.А бялото зайче се унася в спомени,когато беше наистина много малко и дърпаше една шейна след себе си.Отиваше до пързалката зад блока и много обичаше да вика "Вардааа!".Чувстваше се някак важно.Гледаше с леко презрение хората с найлони,и с лека завист хората с чукове и геци.Тузарско си беше да имаш такава оранжева машинка,също както и дънки Райфъл примерно.
И какъв е тоя Дядо Коледа ениуей?Сърцето ми принадлежи на Дядо Мраз и никой не може да ме убеди в обратното.Именно на Дядо Мраз пях "над смълчаните полета" в детската градина,помня как я репетирахме дълго с другите момичета,облечени в бели чорапогащници.После дойде дългоочакваният ден,не помня какво ми подари,обаче бях много развълнувана,защото той изглеждаше съвсем истински.Помня как отидох в руския културен дом,Дядо Мраз го нямаше,обаче ми подариха цяла кутия,представяте ли си,цяла кутия със сладкиши,включително едни шоколадчета с картинки на Йожик и Медвежонок-любимите ми анимационни герои.
А сега какво? "Над смълчаните полета" е мелодия,на която подрусват кълки Яна и Жана,джуджетата рекламират мобилни телефони,а Дядо Коледа пее фалшиво пред всеки магазин.Айде няма нужда,викам аз.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment