тримата шишковци,златната ябълка и абаносовия кон

Дните преди празници,когато във въздуха витае едно такова смътно очакване.Аххх... Винаги съм ги мразела.Прекрасен момент. Да затвориш вратата и да потърсиш нова. Прекрасен момент да се събудиш ,да пуснеш сънено радиото (заковано незнамоткога на 103.6) и оттам да те изненада нечий друг новинар.Нечии други спотове.Нечии други реклами.Фокус-мокус и рфи го няма.

Прекрасен момент да отворя вратата и да се изхвърля на бунището на историята.Къде бе зайо,2009 сме ? Хората се завъртат около радиото само докато се въртят в тоалетната (7 АМ),или докато се въртят нервно в колите си (7 PM).

С музиката все някак ще се оправя -трябва да съм дебил ,за да не се оправя при наличието на компютър,свързан към нета.Но кой ще ми говори ?Кой ще ми каже нещо?Кой ще ме залее с любов ?Кой няма да ме залее с тъпи реклами,простотия,кич,безвкусица и необходимост да сменям честотата на всеки пет минути?

Засега -детски приказки.

microphone wannabe

wanna be micro
wanna be mini
wanna be sticking in your mouth
wanna be candy
wanna be poison
wanna be blown out
in your heart

хит на седмицата

Никакво откритие няма да направя ,като кажа,че музиката на 21 век е всъщност музиката на 20 век, забъркана по различен начин,и понякога молекулярно овкусена благодарение на новите технологии.Разбира се ,важно е кой държи шейкъра ,и дали има талант,иначе всички щяхме да бълваме хитове.Какво имаме тук -малко джазец,малко Джанго Райнхард и малко Майкъл Джаксън.Групата е Дъ Лост Фингърс и по мое мнение се справят добре.Прослушах целия им албум-това е най-якото парче.Тъй че само то ще има честа да остане на компютъра ми.Но така е в 21 век-нямаме време ,нерви и спейс за цели албуми.Във всеки случай песента е убиец,и е моят хит на седмицата,с тенденции да стане и хит на месеца.

б.р - благодаря на рфи ,че ме светва за френскоговоряща музика,пък била тя англоезична и канадска

edit 08.12 -благодаря на рфи,че ме светваШЕ за френскоговоряща музика
http://rfi.bg/scroll.shtml

фантазен фестивал

От Сони са направили някакава игра ,в която можеш да си измислиш свой собствен фестивал и да си поканиш когото искаш.Знам,че това е реклама,и Сони трябва да си покажат новите устройства.А и в онлайн-игрите съм много зле , и даже не мисля да се добирам до наградите , които са три ,и за тях се борят хиляди говеда.Обаче не удържах на изкушението да се изживея като промоутър,и да разпределя любимите си артисти в три големи,четири средни и oсем малки сцени.В играта има възможност да каниш включително и такива,които са вече r.i.p ,но това ми се стори прекалено.Затова съм букнала само музиканти,които са живи и в момента действащи.Както и предполагах, любимците ми не са особено "вървежни" и няма да ми донесат много точки (на първо място е Лейди Гага,какво да говорим).В момента съм около 9-хилядното място,до края сигурно ще се дотътря до 8-хилядното,но няма значение.Фестивалът ми е точно такъв,какъвто го искам-без нито един компромис.Нарекох го LOUD LOUDER и може да го видите тук:
http://fantasyfestival.last.fm/preview/festivals/24825/loud-louder
Така като си гледам лайн-ъпа,ако този фест наистина се проведе в България,ще претърпи огромен неуспех.Но няма никакъв проблем-аз имах 1 милион евро бюджет и даже ми останаха 55 хиляди.Ако има нещо да се покрива,ще се покрие,хихихих.

моме малино

Трябва да си призная ,че в последно време съм жестоко отегчена от поп/рок музиката и чалгата ме дърпа осезаемо повече от преди.Не знам защо,може би защото като конструкция ми е непозната,а и ми е нова-парчетата от последните десет години със сигурност съм ги проспала.Тъй че сега наваксвам , може би ? Все пак това се е случило в моята страна.Ужасно уморително е да си алтернативен.А,да -животът е твърде къс , за да си интелигентен.През цялото време !!! Но всъщност какво се оправдавам ? Ето я музиката. Да,казах-музиката :

алтърнатив кънтри

Той се казва Джон , и е от Сакраментоу , Ка-лъ-фор-ни-а. Той е бял като сирене , с русоляви мустаци и сини очи и все така синя дънкова риза.Той е фронтменът на групата Кейк.Влюбих се в дълбокия му глас,леко мудното му пеене и в начинa, по който удря вибраслапа.Намирам в него нещо типично американско-прилича ми на добрия полицай,който казва "кен ай хелп ю ме'ем", напомня ми за някакви роуд мувита, и открити коли по прашни пътища ,където тази музика ще звучи страхотно и за някакви американски кръчми,където разни хора хванати за раменете удрят усмивки и ботуши в пода.Кейк са почерпили много от кънтрито,но звучат достатъчно агресивно,а в песните им има много коли ,паркинги и пътища .Не е нужно да си близо до биг дезърт,за да усетиш тази атмосфера,а и тук вече си имаме коли,много коли.А аз понеже съм Стрелец, обичам как мирише въздухът,което поемаш нанякъде.Едва ли ще се занеса чак до Америка, за да видя как стои въпроса с дънковите пичове ,или до Холандия ,където е фестивалът Пинкпоп.А защо да не може? Нали затова има неща като youtube?

активията като аксесоар

една бяло-розово-блондинеста гърла прехвърча покрай мен с кутийка кисело мляко в ръка.изуми ме начина,по който изглеждаше активията с нея -твърде специална,по-скоро като гривна ,като гердан и нещо не толкова банално ,като ядене за из път.изглеждаше като скейтър от реклама,гордо размахал своята кока-кола.бях толкова изумена,че дори не успях да просъскам "куха лейка"вътре в себе си. поне не веднага.

и впрочем защо "куха лейка"? знам,че в тези бяло-розови блондинки всичко е предварително изчислено,до последното шнурче ,дори до ъгъла ,под който лъжичката ще е забодена в млякото.това също е наука и математика,както и много други неща.вероятно и талант,и даденост,спомням си шоуто невада и съответно момичетата, които трябваше да рекламират разни перални ,прокарвайки ръка по тях.смешни ми бяха,но сега като се замисля,просто не са били точните момичета.истината е,че на някои им се удава.аз например, ако прокарам ръка по нещо ,дори и да е специално за мен,никой няма да ми повярва.талант се иска,а също тренировки,всекидневни и всекиминутни .докато жестът стане отработен,толкова отработен,че да изглежда небрежен,и всеки ,ама абсолютно всеки,да те забележи.и защо аз да наричам тази мадама "куха лейка",след като тя е нито е тъпа,а в някои отношения е по-упорита от мен?а така нареченото "фръцкане" си се оказва яко бачкане.

и защо трябва да правиш песен като "куклата мици" ,след като самата ти приличаш на разбутана колиба повече,отколкото на жена. още повече милена не винаги е била такава,не е тип дърева,спомням си времето когато размахваше заешки опашчици около доста по-финото си дупе.може би и сега иска.иска ,но не може.ако тази песен беше изпята от някое младо ,русо и не прекалено разкрачено девойче,щях да й повярвам повече.а сега ми прилича просто на моето злобно съскане."куха лейка".

красавицата и звярът

Най-хубавите неща са невидими за очите ,но понякога положението е толкова фрапантно,че започваш да си задаваш въпроси.Това е Тузаря от "Сексът и градът", или като е истинското му име,Крис Нот,а това е истинската му дългогодишна приятелка, за която скоро ще се ожени.Повтарям -това не е фризьорката/масажистката/чистачката на офиса му-това е гаджето му.Понеже отговорът на въпроса "какво видя тя в него" е очеваден, преминаваме към следващия -"какво видя той в нея".По моето скромно мнение това е най-грозната жена на света,особено застанала до този мъж.Първа версия-тя е фантастична в леглото.Втора версия -тузаря всъщност е комплексар,и си е взел нещо толкова безформено, за да не го ревнува.Трета версия,и вероятно истинската-неизвестна.

една стюардеса

Обичам естрадни песни.Сигурно звуча старомодно,но откакто минах 18, все по-малко ме вълнува дали подскачам върху последния полъх на вятъра.Особено ако последният полъх накълцва,пресова и вокодерства с човешкия глас,а понякога почти го изчезва ,за да го поръси само като подправка на всевъзможните ниски,високи и други проскърцвания,които всъщност били музиката.Хайде няма нужда.А на мен ми дайте шансони,мелодии и въобще нещо,поне на 30 години.

Дали заради романтиката която обрамчва всяко минало,тези мелодични песни ми изглежда толкова привлекателни.Знам,че 60-те не се състоят само от късороклести цветни момичета и черно-бели бийтълси ,свирещи от покриви.Но не съм живяла в 60-те и може би така е по-добре.

Не си спомням да са ми пускали тази песен навремето по радиото,а не виждам защо.Дали защото в текста са нарекли "неонова бездна" такива порядъчни соц-градове като Крим и Одеса,хахах.Но какво повече ти трябва-един наистина хубав и сочен глас,плесни му едно ехо за разкош и ето ти чудесна музика.А да -и малко шоколади.Защото в порядъчните соц-самолети уискито не съществува.

velvet rope

това е едно кадифено въженце ,което разделя холивудските звезди от фотографите и цялата останала паплач,дошла да им се радва.тези няколко метра безобидна мека материя,всъщност се равняват на няколко километра или цели светлинни години."не се обиждай,но ти си плебс".

няколко метра е и шибания подиум на която и да е музикални сцена,където един човек прави някакви немислими непоносими неща.непоносими,защото са непосилни за мен.знам целия булшит за това как трябва да светиш със собствена светлина,без да заснемаш/отнемаш/отразяваш нечия чужда.но животът е точно един,или поне няма неоспорими доказателства за обратното.и има ли значение как ще го изкараш-тук или там ,отвъд кадифето.особено в случая,когато не ти се налага ,както в онази арабска приказка,да избираш между славата и богатството.защото ги имаш и двете.но всъщност няма как да знаеш как е там,докато си тук,а когато си там,сигурно вече имаш други проблеми.например да вадиш собствените си бодли от собствения си задник.

но да оставим славата,да вземем таланта.има доста хора ,пред които се чувствам като болнава светулка пред водопада ниагара.има дълъг списък от неща,които няма да мога да правя,ако ще и да си изкарам главата през гъза.ето едно от тях : да пея като нина симон.начинът по който звукоизвлича тази жена, е безумен.в случай, че е жена,в смисъл хюмън бийн.защото понякога,слушайки я ,не съм много сигурна.не съм сигурна и дали коктейлът възхищение/завист е полезен за мен.но знам,че ще я чуя отново и отново.и отново.

големият боен заек

това е едно филмче, което няма как да не ми хареса,понеже в него има заек,пещера и поука.заекът е дебел, вероятно защото води заседнал начин на живот,и пещерата му по-скоро е като бърлога за мечка.освен това явно гони 30-те,защото трябва да намести врата си,след като се събуди.има и поука-за да прокопсаш в тоя живот,трябва да си лош. жесстоко.

салса на български

Хич не ми дреме,че според Фънки латиното било малко по-рафинирана версия на чалгата.Не ме кефи и Ясен ,когато казва,че музика,която те кара да танцуваш,не може да те накара да мислиш.Очевидно тези изказвания са на хора,които не обичат да танцуват-единият защото е твърде дебел, другият сигурно просто защото е мъж.Аз пък напротив,когато танцувам, мисля най-добре.Защото движението,което започва от дупето, постепенно тръгва нагоре и в един момент стига до главата,а там се намира кое ? Мозъкът !

Харесвам групата Тумбаито-дори и само защото в нея е един от най -сексапилните бг музиканти -Милен Кукошаров.Другата причина е,че май досега това е най-свястната латино песен,изпята на български език.Текстът е порядъчно тъп,но музиката и изпълнението връщат нещата на мястото им.

Диего Луната

Лятото е най-непоносимият за мен сезон.Oсобено в дни като днешния,когато с всяко отваряне на устата сякаш поемам не въздух,а гореща буца масло.Лятото е най-телесният сезон.Телата са навсякъде,задници се пулят от всеки ъгъл.Косми-некосми,разширени вени,увиснали шии,много по-разголени от преди,но не по-красиви от преди. Включително и моето собствено тяло,принудено да плува в жегата с много по-малко дрехи,но със същия товар комплекси.Обонянието се усилва,но за какво,освен за да поеме двойна доза пот,бетонен прах и сгорещения метал на колите.Времето,когато всички се отдават на заслужена почивка,аз просто продължавам моята незаслужена такава,и то в бетонената джунгла,която макар и празна,не става за разходки,освен ако не тренираш за нестинар.

Какво да правиш в дни като днешния,освен да се свреш вкъщи,да прегърнеш климатика и да си спомняш филма,който гледах уикенда - Havana Nights.Най-интересното около този филм е,че успя да ме възбуди в буквалния смисъл,което рядко ми се случва с не-порно.Имаше доволно много танци,което винаги е добре,особено когато са латино.От едната страна бяла пухкава девойка от висшата класа,от другата- кубинско сервитьорче ,което увиваше тънките си ръчички около нея като паяк,ама в добрия смисъл.Въпросният паяк се казваше Диего Луна ,и освен тънки ръчички имаше и тънки устнички,и изключително невинен,леко разцентрован поглед.Всъщност имаше и някаква социална нишка,доста възпитано прокарана,та да не се чувствам гузна,че любовната история ме интересува повече от революцията.

Поразцъках тук-там за подобни филми с Диего Луна,оказа се че не случайно ми изглежда познат, участвал е в "Y tu mama tambien".За мое съжаление,загубил е от момчешкия си чар,дали защото вече е на 30,дали защото наскоро е станал баща,но вече е различен.Да ,всичко преминава,дори и Луната ,в следващ период.

shantel - koupes

мислех да се направя на умна и да ви разкажа за смесването на културите в тая песен. нека бъда честна-основното около нея е смесването на потта с дрехите ми,когато я слушам.

so 90's

Българските избори са като национални празници за българските музиканти-много пара за малко глупости.Единственото лошо е,че са само веднъж на пет години.Минавайки днес покрай НДК,забелязах огромен въздушен балон,а върху него гордо се мъдреше надпис-"Да почистим България".Я ги виж ти зелените,казах си аз,цял балон са домъкнали.Докато се чудех как тази сравнително непопулярна партия е осигурила такова събитие,от уредбата около 17 пъти поред мощно ме осведомиха,че предстои национално турне на БТР под надслов "Да почистим България". После видях групички от хора с идиотски жълти шапки и идиотски жълти балони ,и разбрах,че става дума за партията на Симеон Втори,който напоследък се преименува на Стабилност Възходов.Нямам идея защо жълтите са прегърнали екологичната кауза,но те така или иначе не ме интересуват.

Впрочем аз ще гласувам,и няма да гласувам за добрите.Ще гласувам за лошите и по-точно за един маризматичен хинозавър.На какво разчитам ? По принцип на нищо не разчитам,затова и не се интересувам от политика.Но в случая разчитам на това, че Каубойко е много суетен.Как хората гледат на него,му е изключително важно.Надявам се това да надмогне над всичките му политически приятели и неприятели,които ще искат да си играят заедно.Надявам се заради това да стиска здраво всички пръдльовци,които ще се съберат около него,защото нали никой не се съмнява,че нормални хора не стават политици.Политици стават пръдльовци,с единствената цел да правят лайнарии.

А иначе,в личния ми живот-хахаха-продължава дълбокото нагазване в 90-те.90-те фактически са моята първа младост и множество парчета,които съм чула тогава,преминали са някакси, и уж са забравени,сега ми хрумват по най-различни поводи.В момента щастливо се лутам между червените кадифени панталони на Крис Робинсън и истеричната хармоника на Джон Попър,и ми се ще тъжната кална река никога да не свършва.Отделно много сериозно захапах групата Cake,но те заслужават отделно ентри.Защото са ужасно ужаасно хубави.

уокмен стори

Днес уокменът на Сони -революция за тогава-навършва 30 години.Моят собствен уокмен по случайност също е Сони,и сигурно е на около десет.Всъщност беше ми прехвърлен от брат ми,като морално остаряло устройство-все пак той пръв се отвори на компютъра,интернета и емпетройките.

А най-първият ми уокмен беше Филипс,лъскав и красив,много му се радвах.Подарък,пратен тогава от Германия,и се използваше естествено само за касетки.Слушах го до пълното му счупване.През годините преминах за кратко през още няколко,май единият от тях беше Панасоник.

Все още си джиткам с уокмен,само заради радиото.Упорито отказвам досег с всякакви ай-поди,ай-фони и ай-тюни.Понякога ми става неудобно от антиката,която влача със себе си.Особено летем,когато, разминавайки се с разни пубери ,се чудя къде ли точно им свършват слушалките.Толкова малки ги правят вече тия нещица,че сигурно вече ще можеш да си ги носиш в пъпа.За съжаление закачалката на уокмена ми отдавна се счупи,и не мога да го увеся никъде.Трябва да го нося в чантата си,а слушалките ми не са достатъчно дълги за това.Отделно че понякога въобще не ми се носи чанта-искам да изляза само по джинси и пъп.Да,като пуберите.

Както винаги не мога да се реша -представям си как отивам в магазина и казвам:дайте ми един уокмен,а отсреща се чува нещо като :ам соу тритаузенд ен ейт,ю соу тутаузенд ен лейт.Или пък :дайте ми едни мнооого дълги слушалки за един мноого стар уокмен.

Както винаги ,искам да съм и там,и тук,и преди,и сега ,и 30-годишен уокмен,и 17-годишен айпод.А не може ли и двете? Ох,не може.

Но ето две неща,които мога да смеся-музиката и града.Да вдишам с ноздрите си музиката/и града и да я прокарам чак до стъпалата си - и музиката,и града.Всъщност музика ли казах-имах предвид гласа на Ясен.А от това може да ме спре само брутален мързел или брутален дъжд.Така като гледам,дъждът спря.Чао.

сарасате- навара

ето ги двамата млади лъка ,грифа и потайни усмивки измежду струните.ето ги двамата млади денсинг старса-изсипват се на сцената право откъм испания.гонят се покрай реката винаги двама винаги,а пианото ласкаво спуска върбови клонки над тях.гонят ли се?карат ли се?танцуват ли? пасо добле-сега аз съм бикът,ти си торерото,после ще се сменим.русо,тъмно,тъмно, русо, десетка давам аз,особено на финала.
кой каза че класиката била скучна ? кой ? беж в ъгъла да се срамува.

каменица лайв

Такаааам.Първо да кажа,че се интересувам точно от тази реклама,не защото обичам да шпионирам женски дупета,а защото музиката е писана от Ясен.Та,ровейки във Вибокса по темата,естествено не намерих никакви коментари за музиката,за сметка на това изобилстваха реплики от сорта "аз тая , ако я хвана какво ще й направя..." и т.н.Обаче по-интересното е ,че попаднах на една ,как да кажа,сурова версия на същия клип.



Много благо ми стана.Ама толко благо,че собственият ми крив ,нащърбен и целулитен задник започна да ми изглежда една идея по-благ.Дет се вика-може да съм крива,но поне съм наживо.

Както и да е.Въпросът е следният-ако Ясен беше видял тази,първоначалната версия,какви ли звуци щяха да се завъртят в главата му.Може би един-единствен -ААА!

гнус и гряз

гнус
гряз
слуз
сряз
гняв
сплав
мраз
тряс
груб
бяс
студ
страст
сласт
слас
чипс
милка
бейкрол
бейкон
пастицери
едно парченце
и си там
едно парченце
и си сам
гнус и гряз
гняз и гръс
мръс
гъз
трус
тлас
маз
омазана
смазана
премазана
глас
гъз
слас
тръс
грозно
грязно
омразно

Raphael Vogt

Почти да повярвам,че може да съществува красив германец,и той да се окаже наполовина френец.
филмът : Schmetterlinge im Bauch - daily soap
керъктър: чувствителен дърводелец

лет ю ънтъртейн ми

Той е македонец,той е дебел.....но сцената се гъне в сластни въздишки под стъпките му.Той е абсолютли амейзин.Даваj Боjане !

бой,е_ане и класическа музика

гледах филма "пианистката".разочарована съм.секс и насилие в пищни дози,обаче напразни и безсмислени.някви двама се срещат-чукат се,бият се,и- кой откъде е.а по-дълбокият пласт липсва.сякаш гледам обикновен криминален сериал-зрелище заради самото зрелище.кой какъв е ,защо това се случва,какъв е техният бекграунд,особено неговият-няма нищо.все пак това е европейски филм,а и набеден за "ентелектуален".очаквах повече,очаквах друго.

а може и аз нещо да пропускам.все пак за да се развълнуваш от една любовна история,трябва героите да са ти малко от малко симпатични.това русолявото момченце,вобще не ми мяза куту мъж,камо ли да ми харесва.а жената-изабел юпер-амии-има френски актриси,които харесвам-кеф ти деньов,кеф ти бинош-но точно тази.....мне.класическата музика също тотално не ми се върза с цялата работа.освен като елемент който да придава извратеност допълнително.хората ,които се занимават с класика,би трябвало да са най-наясно с душите си,с чувствата си.поне аз така си го представям.

книгата може би е интересна,но филмът не струва.не дава никакви отговори,и дори не задава правилно въпросите.

wet

нощес го сънувах
топях се в ръцете му
беше прекрасно...
и после се събудих.
и какво ?
мензис.
чувствам се като с балон с вода
напоена,натежала,мудна
нищо не мога да направя ,само да чакам
иде ми да взема една игла и да се пробия
ама каква игла,аз съм жена
чувствам се като сюнгер
жълт,недоволен и мръсен
ще ми се да се изстискам
но как сама
нали съм жена
мразя това
само да чакам да ми мине
след три дни ще свърши
или след пролетта
или след лятото
или след всичко

голямото междудругие

Конкурсът Голямото Междучасие

"Голямото междучасие" е последната рекламна кампания на D-2.A, да ,и ме жду другото е конкурс за ученически групи.Дотук нищо нередно-все пaк рекламата е важна и ще придобива все по-странни форми.Ето например,попадна ми едно конкурсче за "млади таланти",организирано от Румънеца и Енчев.От всичкото говорене в главата ми останаха само две имена-въпросните изпълнители ,плюс още едно-въпросната напитка-спонсор.Едва ли участниците в конкурса са очаквали нещо повече от това да отидат в едно клубче ,да пореват на воля,и евентуално да приберат една бутилчица.

С "Голямото междучасие" не е обаче така.Те обещават популярност.Чудесно! Похвално!Победителят от миналата година е групата Соул Стейдж.Някой да е чувал за тях?Аз не,а се интересувам от българска музика доволно много.Именно затова тази година влязох на сайта за гласуване,за да чуя за какво става въпрос.Учудващо за мен от повече от половината групи нямаха нито един глас.Но не защото свирят зле. Оказа се ,че парчетата им въобще не се зареждат.Самият сайт беше безобразно направен-нито снимки,нито инфо,явно хората са били оставени сами да се оправят-да качват парчета,и да попълват една форма,някои от които на латиница.

Както и да е -в промеждутъка за гласуване само десетина групи бяха успели да наберат повече гласове .На първо място беше някава група от ТУЕС,спомням си го защото имаше две групи на челните места от това даскало,явно си бяха активизирали съучениците.Тя имаше смазваща преднина спрямо следващите.Въпросната група-победител от НМУ ,беше втора или трета и нямаше никакъв шанс да се озове начело.Така беше до предпоследния ден.

Сега започва интересното -на предпоследния ден сайтът беше спрян поради "претоварване". Проверих на същия ден ,и на следващия-нищо.Чак след това ,вече постфактум,разбрах,че след като не е работил два дни ,сайтът е бил пуснат за .....шест часа ,и окончателно спрян.

Кофтия вкус в устата ми стана окончателен,когато разбрах кой е спечелил конкурса.Може и да няма нищо общо,може и да е случайно.Но как да не се съмняваш във всичко,когато живееш тук.

Ако аз бях на 18 и имах китара ,щях да почна да къртя мацки.Защото явно с китарата нищо няма да ми се получи.

саша хвана златната рибка

докато в единия край на града свиреше саша ,аз,в другия край на града ,просто трябваше да си причиня някакво вълнение и се занимавах с един друг саша.не че евровизия не ме вълнува принципно.
"years ago,when i was younger..." пее едно момче ,което изглежда да е на ...16 и половина?, и по би му отивало да пее "ийрс агоу,когато ходех прав под масата",спечели тазгодишната евровизия.не взимах александър рибак от норвегия много насериозно,и защото не беше от типичните фаворити -разбирай кючеци и гюбеци,от бивши балкански или съветски републики.освен това не ми харесва този тип хора-"аз съм сладко момченце,и искам всички вие да ме харесате".от друга страна-какво по-подходящо място за такъв типаж от форум като евровизия.да бъдем честни-сладкото момченце беше убедително,и наистина изглеждаше като рисунка,изпаднала от някоя детска книжка с приказки.радвам се,че тази година спечели "нормална" песен",и вотът -о,чудо-не беше регионален.всички масово харесаха тази парче,само дето ми убиха интригата още в началото.невероятните декори,травестити и плюш,бяха изритани в ъгъла от тази проста история.не знам дали е тенденция ,но ми прави впечатление от известно време има някакъв интерес към фолка,имам предвид не чалга,а музика например с цигулки и други позабравени инструменти от миналото.може би се надига някава фолк/етно/уърлд вълна,аз конкретно нямам нищо против.

джо диванели сет

най-после и на мене да ми хареса някое истински клубно парче,от тия,дето продължават повече от три минути,имат дълга интродукция,дълга афтърдукция,почти никакво пеене, и въобще са си за малките часове.как звучи в клуба не знам,но парчето е добро за слушалки,докато ходиш из софия и отмерваш ритъма с новите си кецки.после кецките ти се износват,излиза ти мазол,искаш да спреш музиката и да се прибереш,и разбираш,че не си никакъв клубер,а най-обикновен домошар.соууу...уай нот бълив ин ми.хи-хи.

мойте правила

ако изключим "рапърската" част в средата,това момче звучи обещаващо.и не е нужно да си лили иванова,за да го забележиш.миро,време е да почнеш леко да се притесняваш.

pro let

Camille

Camille беше един от съблазнителните женски гласове в първия албум на Nouvelle Vague.Тя има и соло кариера,а последният й албум е номиниран за тазгодишните френски музикални награди.Напълно заслужено,мисля си аз.

личен десктоп

откакто не се съобразявам с никого какво да стои на екрана ми,си слагах разни кучета.но вече се изреди цяла глутница,пролетта дойде и време е да си дойдем на истината.това е murat boz -турски диско/фолк певец и най-вече хубавец.

петручани е идол

петручани е идол,но никога няма да стане айдъл.петручани има дефект,което е едно добро начало за айдъл.петручани обаче никога не е пребиван от жена си ,което прави шансовете му за айдъл нулеви.въпреки че,ако се пошегувам лошо,на жена му никак не би й било трудно да го пребие.хората пляскат на петручани не от състрадание към дефекта му,а от възхищение към таланта му.лошо,никакъв айдъл няма да се получи от него.не искам да се подигравам на никого,но човек излиза на сцената ,за да я покори,а не да я залее с мъка.петручани не изглежда нещастен,той изглежда щастлив,той е като едно облаче,кацнало на стола си,а "гигантите" около него само стоят и го наблюдават с внимание.

мушмороците пресолиха този сезон на айдъла,и той твърде заприлича на други формати,които аз избягвам.човек си включва телевизора да види малко блясък ,песни и танци,а се сблъсква с драми.оляха се и с избора на журито-ако целта е била да се направи лоша услуга на чалгата,то тя е отлично изпълнена.мария е точно толкова тъпа,колкото всички ние си мислим,че чалгаджийките са.визията на гумена кукла за удоволствия също е изрядно докарана.проблемът е ,че социалните разрези и тем подобни,не са работа на предавания по телевизията,още повече шоута,а на институции,които явно не я вършат.проблемът е,че седейки на дивана,и очаквайки кротко да се забавлявам,аз се занимавам или по-точно оказва се,политиката се занимава с мен.отново.

но да се върна на петручани.много рядко,и именно в такива моменти,ми идва мисълта,че да свириш на пиано всъщност е куул,и може би не трябваше да го зарязвам.въпреки че в моите "недефектни" ръце то никога няма да звучи по този начин.

рок??? уот дъ фок???

Не знам накъде отива рокът,и дали може да се съди за посоката му от рок-чарта на MTV,но изгледах въпросното предаване и определено предпочитам да си остане в 80-те.От десетте песни ми харесаха точно три,и трите са на олдскуул герои като Сатирикон,Тестамент и Криейтър,които си звучат май по същия начин както преди двайсет години,обаче звучат добре.Конкурентите им предизвикаха у мен небивал смях, особено Кайзер Чийфс.Но какво да се прави-във време,когато Пинк,Лил Уейн и Кати Пери "хванаха" китарите,може да се очаква всичко.Те обаче поне не се пишат рокаджии.На първо място са Ю Ту,тях няма да ги коментирам,те имат два албума ,които обичам,и затова им прощавам нещата,които правят последните десет години,и сигурно ще натворят и за следващите.

Sketches of Spain

Добре е човек да излезе от коловоза,най-вече на нагласите си,защото случайните неща понякога са чудесни.Не съм мислила,че комбинацията програма Хоризонт,артрок и джаз ще ми донесе нещо добро,понеже нито едно от трите не ме радва.Но по стечение на обстоятелствата попаднах на Хоризонт,където пък течеше предаване за артрок,а там пък взеха,че пуснаха един джаз албум.

Албумът беше на Майлс Дейвис,казваше се Sketches of Spain и отдавна не бях се чувствала така,слушайки музика.Престанах да правя,каквото правех,само слушах и стоях като хипнотизирана.След като излязох от унеса,първата ми работа беше да се втурна към дискографията на Дейвис и истерично да я разровя за нещо поне толкова добро.Такова не се намери.Дори и в периода му с оркестъра на Гил Еванс,където звукът на Дейвис е най-"приятелски" за моите уши.

Албумът във всеки случай е изумителен,и може би нямаше да ми хареса,ако не бях слушала с часове Bebo&Cigala,ако не харесвах въобще тези испански мелодии,които мислех за фолклорни,а те се оказаха,че си имат композитори,по аналогия с нашите македонски песни.Не мога да не спомена и ориенталския момент,характерен за испанската музика,който се прокрадва фино,ама толкова фино,като аромат на кайсия в някой сладкиш.Не мисля,че досега някой е изпълвал думата импровизация с толкова смисъл,колкото Майлс-думата импровизация,която често чувам,когато се говори за джаз,и ме кара леко да счупя вежди,защото си представям безкрайно и досадно кръжене около една мелодия.Но не и когато става дума за Майлс.Няма такъв тромпет,няма такъв звук,няма такава игра с мелодиите.Скиците се превръщат в живи пълни картини и как да не получиш още една причина да обичаш Испания.Както естествено и Майлс Дейвис.

тааайм

Времето е в нас,и ние сме във времето,както твърди шестоъгълният пред НДК.Аз малко няма да се съглася с него.Струва ми се че времето ни идва малко по-навътре,отколкото ние на него.Според мен всъщност на времето изобщо не му дреме за нас,органичните вещества.Всъщност и ние не бихме имали представа за времето,ако не го усещахме по един зловещ начин.Чрез собственото ни органично разпадане.

Един обикновен ден,в който,както винаги,се поглеждаш в огледалото.Само че този път виждаш нещо,което съвсем не ти харесва.То може би си е там отдавна,но чак сега разбираш,че не е случайно.Така започва един мой любим филм,Кутия Лунна Светлина.Главният герой се поглежда в огледалото и вижда първия си бял кичур.Но той е мъж.

Та така,гордеех се аз със хубавата си кожа.Мислех си,че като пропуснах пушкома в гимназията,поне ще имам един дивидент.Че като пропусна голяма част от живота си,поне ще се отърва от бръчките.Ами никакви такива всъщност,приятели драги.Гадното време се е настанило на лицето ми и няма изгледи да си ходи оттам.И не е заради климата,климатика,парното,мензиса,есента,зимата пролетта или каквото там.Времето си е взело снегорина и си е изринало браздата.

А пък аз си купих крем за лице.Беше ми тъжно да го направя.Да,кожата ми вече не е самодостатъчна.И знам,че все повече ще се заглеждам в чуждите женски лица.И в тези на 12,и в тези на 30.Защото ще виждам в тях неща,които преди не можех.

Да завършим с гадно-като времето-клише.Чак като загубиш нещо,разбираш какво е.

личен комп

Днес за пръв път пия чай пред личния си компютър-явно вече сме си достатъчно близки-и мисля,че вече дойде моментът за репортаж от кулата ми от слонова кост.На първо време забравих как изглежда дневната светлина.Когато ми се случи да излизам денем,премигвам често,и се блъскам в хората.Изпитвам непрекъснати болки в кръста и врата,и разбирам колко е важно за един стол да е удобен.Удоволствието да слушам готина музика когато и колкото поискам,е безспорно.За филми,все пак предпочитам телевизора.Най-важното е,че от време навреме имам чувството,че живея сама,което е хем чудесно,хем кошмарно,в зависимост от ситуацията.

Bosangero Nero

След като се разбра,че Мадона ще идва в България,размечтах се кои хора бих искала да видя/чуя наживо.Определено в моя Топ 3 са Ейми Уайнхаус,Арктик Мънкис,и Майкъл Бубле.Тези е малко вероятно да дойдат ,но има още един,който е съвсем наблизо поради простата причина,че е словенец.Казва се Magnifico и е абсолютно свеж,въпреки че ,като го гледам,минава четиресетака.Музиката му е смесица между балканско и западно звучене,и ми е тъжно,че у нас няма такъв изпълнител.Въпреки че и ние сме от Балканите,не успяваме да го докараме на вкус и да продадем това,което имаме.Ако той има концерт в София,ще отида и ще му се радвам като на "западен" артист.

телефонен тормоз

Окабеляване

Най-сетне.Стаята ми вече е годна за забавление,и за оживление.Преди тук можех само да слушам радио и евентуално да съзерцавам пъпа си.Сега съм горд притежател на десетина кабела,два-три разклонителя,плътно свързана съм към света,и не толкова плътно към другите обитатели на къщата.В нашата малка копанка,която бяхме принудени да разделяме,се намери една малка копанчица само за мен.Свободата ми струваше в случая около 600 лева.Разбира се,това не са моите пари,но това е друга история.