Нова Година

За да завършим оптимистично годината,все пак да отбележа,че има и неща,които ме радват.Като тази песен,която току-що открих-NIN/DFA,неочаквано добра комбинация.Същото се отнася за проекта Gnarls Barkley,който е чудесен пример за това,че визията е важна в 21 век.Но не визия в смисъл на кръшна девойка с големи гърди,а добре измислени и направени визуализации на песните.Изкуството става все-по-синкретично,много групи си взеха диджей,а тези постъпиха още по-прогресивно,и си взеха човек,който да им прави клиповете.Да,знам че това си го знаете и нищо ново не ви казвам,но това не е "До границата на виреене" а просто едно момиче,което много гледа MTV.Стига толкова засега.

Стаята ми

Всеки празник е една дъълга дъъълга неделя.Стоиш си у дома,блъскаш се с домашните и се чудиш в кое ъгълче да се скриеш.През 98-ма беше лесно-скриваш се в стаята и си слушаш Експрес.Завиваш се в този глас като в пухени завивки,и сънуваш,сънуваш...От дванайсет до два всяка неделя.И през цялото останало време.

Сега дори и на планина не ходят.Чувам ги даже през слушалките.Деница,изчисти си стаята.Деница,кой ще готви тази нова година?Деница,няма хляб.Като тийнейджър ли звуча?Ами аз съм си такъв.Точно толкова ми стиска да изляза на собствена квартира.В смисъл никак.Затова с мъка се разделям с Арктик Мънкис,и отивам да почистя стаята си,все пак трябва да се върши нещо,да демонстрирам активност.

Помните ли онова предаване "Любовни Квартири" с Део.Фантазирах си,как участвам в него,естествено съвсем ненатрапчиво стаята ми щеше да е пълна с артефакти,сочещи към Ясен.Плакати,дискове,тва-онова.Изпревариха ме.Една друга фенка,беше жалка картинка.Нещата изглеждат ужасно различни,когато ги гледаш отстрани.Аз не спирам да се гледам отстрани,но по един крив начин-какво ще си помислят другите.Няма начин да разбереш какво си мислят другите,и единственият начин да не сбъркаш,е да не правиш нищо или само неща,на които ти си свидетел.

Всъщност плакати на Ясен трудно.Метрополис не са някаква шибана бой-група,и поне по онова време снимките се брояха на пръсти.Спомням си една корица на Егоист, където бяха всичките, а Ясен беше с фланелка Love is Dead,и аз тогава си мислех,че иска да каже:"Фенки мои.Всичко свърши.Женен съм."А може би по-скоро става дума за парчето на Anne Clark,където се пее:love is dead in metropolis.Или е дошъл фашон-отговорникът на Егоист,хвърлил е един наръч дрехи и е казал:аре избирайте по-бързо и не се правете на интересни.Ясен естествено,се е направил на интересен.

Стаята ми изглежда напълно необитаема,пълна е с разни ненужни стари неща,които не мога да изхвърля.Следи от Ясен няма или са грижливо покрити.Няма нужда от снимки, he's painted on my heart.Като изключим две-три касетки от предавания и сто хиляди хвърчащи листа,където се разказва и преразказва една и съща история,материалните неща свършват.Всичко е потънало в прах и изглежда сякаш аз водя бурен социален живот,тоест бачкам през деня,клубвам през нощта,и въобще не си стъпвам в стаята.Така сигурно би казала оная с очилата.Бухахах.

Ако бях Далчев,сигурно щях да си напиша стихотворение за стаята.За една много много тъжна и празна стая,където дори и паяци не виреят.Обаче не съм поет,затова просто си я изчистих.Не се промени много,но поне става за гости.Става и за преспиване,довечера ще пробвам.

Masters and Servants

"Но тази жена-не зная дали мога да ви го опиша-още в мига,когато влезе при мене,привидно разхождайки се,ме възбуди,подтикна ме с надменността си към съпротива:тя възбуди всичко-как да кажа...-възбуди всичко подтиснато,всичко скрито,всичко злобно в мене за отбрана.Обстоятелството,че играеше ролята на високопоставена дама и предлагаше недостъпно хладна една сделка,когато се касаеше за живот и смърт,ме вбеси...И сетне...сетне...в края на краищата не се забременява от игра на голф...аз знаех...тоест аз трябваше внезапно да си спомня с ужасна яснота-и точно това беше онази мисъл-че тази хладна,тази надменна,тази студена жена,която изви косо веждите над стоманените си очи,когато я погледнах само отбранително...да,почти отблъскващо...че тя два или три месеца преди това се е търкаляла пламенно в леглото с някой мъж,гола като животно и може би стенеща от страст...че техните тела са били впити едно в друго като две устни...Това,това беше парливата мисъл,която ме връхлетя,когато тя ме погледна тъй надменно,тъй недостъпно хладна точно като някой английски офицер...и тогава,тогава всичко в мене се изпъна...аз бях вбесен от мисълта да я унизя...от тая секунда аз заживях само с мисълта да я обладая,да изтръгна едно стенание от нейните стиснати устни,да почувствам в сладострастието тая студена,тая надменна жена също като онзи,онзи другия,когото не познавах.Това...това исках да ви обясня...Никога по-рано,колкото и пропаднал да бях,никога по-рано като лекар аз не съм търсил да използувам положението си...Този път обаче това не беше похотливост,не беше сладострастие,не беше нещо сексуално,наистина не...инак бих го признал...само стръвно желание да стана господар на една надменност...господар като мъж...Мисля,казах ви вече,че надменни ,привидно хладни жени открай време бяха имали власт над мене...но сега,сега се прибави и обстоятелството,че аз живеех седем години тук,без да бях обладавал бяла жена,че не срещах съпротива...Защото тези момичета тук,тези чуруликащи малки мили зверчета-та те се разтреперват от страхопочитание,когато ги обладае някой бял,някой "господар"... те угасват в смирение,разкрити са винаги за някого,готови са винаги с тихия си гъргорещ смях да бъдат на услугите някому...ала тъкмо тази покорност,това робско отдаване омърсява насладата...Разберете сега,разберете го как поразително ми подействува,когато нечакано дойде една жена,преизпълнена от надменност и ненавист,затворена до върховете на пръстите си,в същото време искрометна от тайна и заредена с предишна страст...когато такава жена влезе дръзко в клетката на такъв мъж,на един такъв уединен,изгладнял,затворен човешки скот...Това...това само исках да кажа,за да разкажа,за да разберете другото...онова,което се случи сега.И тъй...преизпълнен от някакво злостно настървение,отровен от мисълта за нея-гола,чувствена,всеотдайна,-аз като че се свих в себе си и привидно показах равнодушие."

Цвайг-Амок


Мисля че всеки би разпознал себе си в този текст,а хората с повече експириънс биха се разпознали в повече от една роля.

Аз лично от години тренирам стоманен поглед и гордо свити устни,но изобщо не ми се получава,предполагам поради липса на вътрешна убеденост.За сметка на това чуруликането ми се удава особено добре,може би защото знам защо го правя-търся си майстора.....ъъъ,тва-мастера.

Ишшшшшшшшшш !

Да поясня -този звук изразява дълбоко задоволство,със силен елемент на злорадство.Но за да схванете, първо трябва да разкажа тъпия виц,който чух снощи в шоуто на Слави.Ами аз съм си такава-тъпо парче,и се радвам на тъпи неща.

Вицът е следният.Снежанка среща едно от седемте джуджета. То й казва:
-Здравей,брюнетке!
-Ама защо брюнетка,аз съм блондинка.
-Ааааа,брюнетка си, аз оттука те виждам.

Сега моят вариант.Заекът среща Тигъра.И му казва:
-Здравей,левскарю!
-Ама защо левскар,аз съм от ЦСКА.
-Аааааа,левскар си,аз оттука те виждам.

Because The Night

Вчера гледах Пати Смит по Vh1.Ебаси грозното същество.Държеше се като мъж,беше облечена с мъжки костюм ,който й беше широк и танцуваше или по-точно се размахваше по един чудноват начин,който не знам защо ми напомни за Насо Русков.Може би заради високата суховата фигура,без намек за женственост.Всичко беше грижливо прикрито,дори и лицето й беше похлупено с огромна каубойска шапка.Наистина нямаше нищо за показване-белези по кожата,голям нос и огромни конски зъби.Нито капчица грим,да не развали "хармонията".

Обаче пееше страхотно.Бикоуз дъ найт билонгс ту лавърс,бикоуз дъ найт билонгс ту ас.....Не знаех,че е нейна.Като типично денсърче бях чувала само диско-версията.Пати я изпя по съвсем друг начин,с много енергия и вътрешен заряд.Изпя я като мъж.Непрекъснато се обръщаше към бенда си в паузите,докато не пееше,веднага си личеше кой е шефът."Аз дадох всичко от себе си,само да си посмял да сбъркаш струната".

Естествено нямаше да отворя дума за нея,ако не се бях сетила,че Ясен й се радва.Замислих се случайно ли е това,че има много грозни жени,които са велики певици.Сетих се за Пи Джей Харви и Джанис Джоплин.Една жена,бидейки грозна,има достатъчен извор на страдание,а страданието,както знаем,е извор на изкуство.И щеше ли Пати да изпее "холд ми клоуз" с такава жар,ако изглеждаше като Памела Андерсън примерно.Най-вероятно не,защото щеше да бъде добре ебана,и широко усмихната,а усмивката както знаем......не води до нищо.

Изобщо не откривам нищо с твърдението,че повечето творци имат нещастен живот.Има достатъчно примери,особено за музиканти-наркомани.Ами ако от един момент нататък го правят нарочно?В смисъл-сега трябва да се надрусам,за да ми стане гадно,защото иначе няма да "родя " нищо.Тоест те могат да се отърват,но ще изгубят публиката си и възхищението й.Особено ако нямат нищо друго в живота си-погледнете тези трите,пожелавате ли ги дори и с крайчеца на нокътя си?

Аз също правя така.Понякога си мисля,че съм мазохистка,но не е точно така.Искам силни емоции,а най-силни са негативните и концетрирани емоции.Как се създават?Убождаш си пръста и стискаш,стискаш,стискаш зъби.После когато най-после извикаш "А-А-А",наистина е красиво.Може да не е изкуство.Но е красиво и изпълващо.

Венити Феър

Предавам се. Суетата е по-силна от страха.Ако исках никой да не чете дневника ми,той още щеше да е в аналогова форма,заровен някъде в чекмеджето ми.Искам да ме четат.Със всички плюсове и минуси,със всички досадни лайнца,които ме разбират погрешно.Аз също съм досадно лайнце за някого.Тоест трябва да има справедливост.

Единственото,от което се страхувам,е да не стана скучна.Понякога правя големи глупости по тази причина.Затова когато няма какво да пиша,просто няма да блогвам.

close-closer-closed

Краят е близо,на годината имам предвид,и равносметките притискат звънеца на вратата,тези отвратителни инкасатори.Другари,преди месец имах рожден ден!Нуждая се от период на възстановяване и самосързецание.По обичайния начин,със слушалки,забодени в ушите.Поиграх си с радиоблога и думата close,и излязоха интересни нещa.

NIN са ми фаворити.Ай уона фък ю лайк ън енимъл.Чудесно звучи,нали.Близост и затвореност на макс.А защо никой не казва ай уонт ю ту фък ми лайк ън енимъл.Може и да го казва.Но не и защото го мисли.А защото другият ще се зарадва да го чуе.

Принципно всички искаме да бъдем близки и да се гушкаме.Обаче се оказва че е много важно от коя страна на прегръдката си.Много по-добре е да си отгоре,или отзад.Орелът е близък със гущера,преди да го грабне.Тигърът е близък с антилопата,докато гризе гърлото й.Винаги съм се учудвала,как със същите тези зъби може да хване малкото си,и да го носи,без да му причини и драскотина.Въпрос на отношение,ще кажете вие.Въпрос на натиск,ще кажа аз.

Животните са по-умни от нас-те знаят кой им е приятел,и кой им е враг.Ние не знаем.Съответно не знаем и колко да стискаме.И преминаваме границата,без да усетим.Ревност над любимия,контрол над детето,и прегръдката внезапно се превръща в затвор.А ние просто искахме да бъдем close.

Настръхвам когато някой ме погали по врата.Все някога някой от нас ще изгуби контрола,и даже знам кой ще бъде първият.

http://www.radioblogclub.com/fav/0/1454762/0

Тихо се сипе

Белият сняг.Весело щипе бузките пак.А бялото зайче се унася в спомени,когато беше наистина много малко и дърпаше една шейна след себе си.Отиваше до пързалката зад блока и много обичаше да вика "Вардааа!".Чувстваше се някак важно.Гледаше с леко презрение хората с найлони,и с лека завист хората с чукове и геци.Тузарско си беше да имаш такава оранжева машинка,също както и дънки Райфъл примерно.

И какъв е тоя Дядо Коледа ениуей?Сърцето ми принадлежи на Дядо Мраз и никой не може да ме убеди в обратното.Именно на Дядо Мраз пях "над смълчаните полета" в детската градина,помня как я репетирахме дълго с другите момичета,облечени в бели чорапогащници.После дойде дългоочакваният ден,не помня какво ми подари,обаче бях много развълнувана,защото той изглеждаше съвсем истински.Помня как отидох в руския културен дом,Дядо Мраз го нямаше,обаче ми подариха цяла кутия,представяте ли си,цяла кутия със сладкиши,включително едни шоколадчета с картинки на Йожик и Медвежонок-любимите ми анимационни герои.

А сега какво? "Над смълчаните полета" е мелодия,на която подрусват кълки Яна и Жана,джуджетата рекламират мобилни телефони,а Дядо Коледа пее фалшиво пред всеки магазин.Айде няма нужда,викам аз.

Кой е Батката

Чакайте сега,това е дневникът на заека.Трябва ли да ви обяснявам всичко,нали все пак трябва да е интересно.Освен това най-важно е аз да си се разбирам,аз да си помрънкам и на мене да ми олекне.Не,не искам да се променя.Не,не искам помощ.Не,нямам проблеми.Това е моето място за циврене.Ако ви харесва вкуса на солените ми сълзи,стойте тук и ближете.Ако не-блогове бол.

Но все пак за батката.Имаше едно радио и един водещ.И едни хора,дето го слушаха.Тия хора бяха много малко,според статистиката по-малко от един процент.Кой и защо му измисли това название,не си спомням.И няма смисъл да обяснявам на тези,които не са го слушали.Ще припомня само значението на думата "батка"-приятел,познат.Отдавна се каня да разкажа за това,но се чудя има ли смисъл.Заравянето в спомени е нож с две остриета.

Ако погледнем фактите,нямам никаква причина да го наричам така.Нито сме си близки,нито съм го близала,дето се казва.Той отдавна не бачка там,и вече би трябвало да съм минала на друга честота,във всякакъв смисъл.Ама не съм.И може би исках да създам илюзията-на себе си,и на вас-че сме нещо повече от фенка и кумир.Хах,разкрита съм.

Щастлива ли е нещастната любов?

Или както се пее в онази песен-уит ноу бегининг дел би ноу енд.Тоя край много ме плаши и съм готова да го избегна по всякакъв начин.Не мога да понеса мисълта,че някой ще скъса с мен,или че един ден ще погледна любимото лице,и ще разбера,че вече не ми е любимо.Затова и полусъзнателно пренебрегнах "бойс некст доор" и си избрах най-далечната звезда на хоризонта,този,който и в най-лошите си кошмари не ме пожелава.Началото невъзможно.

Мислех се за много хитра.Нещата бяха под контрол.Както когато мастурбираш.Но мастурбацията секс ли е?А фантазирането любов ли е?Какво се случва когато държиш въженцето от единия край,а от другия няма никой?Ситуация-аз ходя с него,ама той не знае.Въртиш любов със себе си в собствената си глава,а за любовта не знаеш нищо.Защото любовта се прави от двама.

Фантазиите също ферментират.Фантазиите сами по себе си са съвършени,но човек се променя,колкото и да не иска.Надраства ги,и те започват да го стискат като тесни дрехи.Или както една изчерпана връзка.Краят,скапаният край,който трябваше да бъде избегнат.

Ваканция

14- Party Center
15- PR
16- Comics
23- Chervilo
24- Chervilo
25- Plazma
29- Kanape
31- Chervilo

Вбесявам се.Съвсем деструктивно и безсмислено.Сигурно няма да излезе никаква съпруга от мен.Добрата съпруга винаги ще си намери работа,дори и съпругът да го няма.Нали като се върне мъжът от работа,е хубаво цялата къща да свети от чистота,а вътре да ухае на вкусно ядене.А не да излезе някакво криво момиченце,да плесне тенджерата в масата и да каже:Ако ти се яде,сготви си сам.

Всъщност времената,в които мъжът отива на война,а жената стои до прозореца и се занимава единствено с чакане,останаха в миналия век.То вече и войни няма.Ако можех,щях да си вкарам един ритник в задника,обаче твърде много обичам да се самосъжалявам.Затова когато се върнеш от дългото хойкане(добре,де-бачкане) и седнеш пред компютъра,ще плесна тенджерата в масата и ще ти кажа:Ако ти се чете нещо,напиши си го сам.

Charlotte Gainsbourg

Не обичам женски вокали.Плейлистът ми е пълен с мъже,съвсем съзнателно.Жените са луди,а това не ми харесва.Аз самата съм достатъчно луда,и това ми е,първо-скучно,второ-плаши ме.Ако превиша дозата си лудост,вкарвайки си още отвън,не знам какво ще ми се случи.Харесвам певици,само ако звучат достатъчно уравновесено-ниските,плътни и дълбоки вокали на Сезариа Евора и Леа Иванова,които ми създават усещане за огромни планини,които не могат да бъдат помръднати.От друга страна харесвам и жени,които се правят на хулигани,и това им отива.За пример давам Peaches,в чиито текстове има повече dicks и pussies отколкото в цялата нощна програма на XXL,обаче звучи добре.А не като Деми Мур,която казва "suck my dick" и ти се заливаш от смях.Трябва да ти идва отвътре,иначе нито обръснатата глава,нито войнишките дрехи ще ти помогнат.

Шарлот Гензбург не е в нито една от двете категории,но ми харесва.Да говориш език с някакъв акцент,е интересно,и дори секси.Филологът в мен се чувства заинтригуван от всякакви игри с езика.Точно затова се радвам на съседното блогерче, a и много се радвах на един водещ,който твърдеше,че говори английски с джамайски акцент.

Французойка,която говори (в случая пее) на английски, е нещо достатъчно сексапилно.Напомня ми за проекта Nouvelle Vague-група,която също много харесвам.Слушайки я,се сещам за онази прочута песен на Серж Гензбург и гаджето му.И няма как да бъде иначе,защото съответното гадже всъщност е нейната майка.Сещам се и за партньорката на Марлон Брандо,в онова легендарно танго в Париж.

Крехкостта не винаги е слабост,особено когато е обработена от мъжка ръка.В случая говора за Air,които имат сериозно продуцентско участие в албума на Шарлот.Доколко те двамата са мъже,може да бъде обект на дискусия,но дали могат да правят хубава музика-всички сме сигурни в отговора.

Епименос Перименос

Токин баут холидейс,да кажа защо се сдухвам. Аз винаги си мисля,че другите се забавляват повече от мен.Съответно придобивам една крива физиономия и започвам много да приличам на Ал Бънди.Ние с него имаме доста общи черти,само дето докато той си пъха ръката в колана,аз направо си я слагам в гъза.Но за това друг път.

Те другите нека се забавляват,ама на мене ми е гадно.Защото не работя.По тази причина недолюбвам лятото,уикендите и фразата,която често чувам напоследък-Сега като се почне,и ще се свърши чак на седми януари.Е па защо не работиш,Заеко?Ми защото съм мързелива и мазохистична.Еми гърчи се тогава.Ми това и правя.

Как ли е празнувал батката осми декември?Представям си го-млад,зеленоок и с киче,естествено- неразресано.Леко дебел.Храната в Гърция е ужасно калорична,нали знаете.С метълски дрехи-разръфани дънки с нашивки по тях,и тениска на Министри.Съвършено неизвестен и,както всеки студент-съвършено недоебан.Ехх,супер.

Става един през нощта,батката излиза от квартирата си,зинзикащ от студ,и отива на купон.Сложил си е чисто новата тениска на
Iron Maiden,с която е много горд,а в ръцете си стиска някакво шише.Няма нужда-там където отива има много шишета-пълни и празни.Има също така много младежи-те му се усмихват широко,и го потупват по рамото."Ясо Паликари,еее?".Има и много девойки-седят по фотьойлите,търкат кълки,но погледът им не се спира върху него.Твърде зле е дори за техния непретенциозен гръцки вкус.Сори,ама трябва да го направя лузър,иначе няма да ми се получи.Звучи всякаква музика-метъл,минава се през хардрок,и постепенно се стига до етно.Теренът опустява,девойките намаляват,всеки си тръгва с някой.Батката се свлича до един стол,малко да си почине.В главата му се върти песента на Dead Kennedys-too drunk to fuck,a в ръката си държи шестнайстата бира."Време е да действам"-казвам си аз.

Аз съм типична гъркиня-дебела,мазна и с тежка,къдрава коса,която мирише странно.Очите ми са кафяви,поне доколкото може да се прецени зад шестдиоптровите очила.Казвам се Медея,мухахах.Естествено,в пет сутринта,аз все още не съм успяла да забия никого,а като типичната студентка,съм съвършено недоебана.След кратък оглед на местността,си избирам опърпания метъл,който лежи до канапето,и изглежда сравнително функционален.Издебвам,когато до касетофона няма никой и си пускам любимата песен "Епименос".Отивам при батката,взимам бутилката от ръката му и го възсядам.Пет минути по-късно песента свършва.

Ако някой смята да ми възрази,че в Гърция не се празнува осми декември-разбира се,че не се празнува.Това е само един фантазъм-фантазия,която води до оргазъм.Просто исках да се забавлявам днес,надявам се и вие да сте го направили.

Гнусни Празници:Иван

Дълго време си мечтах за такъв учител.По-каквото и да е.Само не по физическо,защото те много не говорят.Дълго време си мечтах за такъв колега в курса по БФ.Какъвто и да е.Само да идва на лекции.Трябваше да стана на 31,за да дойде при мен някакво момченце,и да ми вика "petite".И да ме учи как се четат книги.Липса на справедливост?Или закъсняла справедливост?

Няма справедливост на тоя свят.Поздравявам ви с всички реклами,в които звучат коледни песни.Пожeлавам ви да изпиете и изядете всичко,което се рекламира в тях,и да се почувствате по-добре.Аз и тази година ще хейтвам празниците,независимо дали е честно или не.

Гнусни празници на всички вас.

Fortuna De Amor

Забелязвам,че са пуснали любимата ми сапунена опера по "Романтика",и това е информационният повод да кажа колко много харесвам този сериал.Отъждествявам се сугубо с главната героиня,и тва е.Абсолютно същото дръпнато характерче,липса на женственост,и съвест в твърде големи количества.Но понеже е приказка,Готиният Пич не спира да я гони в продължение на триста епизода,въпреки че всеки нормален мъж би се отказал някъде на петия.Има и една красавица,с огнена коса и зелени очи,която накрая бива отработена.Е как да не се разтопиш от щастие.И да не продължиш да се разтопяваш в продължение на триста епизода.

Сюжетът е абсолютното клише-един корабен докер(готиният пич) внезапно се оказва незаконен син на богат бизнесмен,който пък е на смъртно легло.Всичко ,разбира се,се върти около парите,оригиналното заглавие е 1000 milliones .Само по тази причина,мисля си,Каролина(тоест аз), е счетоводител,а не филолог,както си требва.Старецът е разочарован от наследниците си ,които не го обичат,а мислят само за парите му,и решава да издири истинския си син.Хулиан(докерът) внезапно се озовава богаташ,трябва коренно да смени средата си,но не загубва самообладание,и от всички женки,които го налазват,избира тази която го обича заради него самия,а не заради парите му.Пърфект.

Като изключим факта,че се върти по Романтика,и испанският говор,"Fortuna De Amor",притежава много малко от белезите на сапунена опера,и много повече се приближава до комедийния сериал.Няма ги досадните повторения на имена:"Антонио,добре ли спа нощес?-Добре спах,Пелагия.",нито непрекъснатото преразказване на събития от и без това мудното действие.Характерите и диалозите не са съшити с бели конци,при което да си кажеш: " бе какви са тия глупости" и да смениш на "Пойзън Брейк".Музиката-много важно.Обикновеният сапунен сериал има две-три мелодийки,тъжно-весело-драматично,които се повтарят във всички ситуации и жестоко ме дразнят.Аз все пак съм заек,ушите ми са дълги и обичат да слушат.В този филм музиката е различна и грижливо подбрана за всеки един момент.Това значи,че има някой,който е ровил дълго и старателно,за да открие едно парче,което ще звучи само пет секунди,но ще направи ситуацията уникална.Очарована съм.Музиката сама по себе си също е куул,ако мога така да кажа.Дей Уан,Масив Атак,Сеньор Коконът,смятам,няма нужда да продължавам.

Фактора режисьор да не забравя.Повечето артисти съм ги гледала в други филми,без да ми направят впечатление.Като започнем от главния герой,който въобще не е мой тип(за разлика от другарчето му докерче-охх,нидей),и винаги съм го смятала за лигльо,а в този филм ми е най-малкото поносим.Всички образи са направени с много хумор и отсъствие на линията лоши-добри.

Какво да ви кажа,гледайте.Особено ако не си падате по сапунени опери.

Македонско клъбърче

На този форум попаднах случайно,търсейки инфо как е минал концертът на Теръпи в Скопие.Дали е възможно да изживееш някое парти,гледайки "документи" от него,е спорен въпрос.По-скоро си тананикаш под нос "Close To Me" на "The Cure" и си викаш:"я,какви весели хора,а някои от тях даже прегръщат батката."

Теръпи ги пропуснах поради собствената си глупост,и ровейки във форумите,по-скоро се надявах на нещо от типа "баси пенсионерите,вече не могат да свирят",за да се утеша,че не си е струвало.За Tеръпи нямаше почти нищо,но намерих един македонски форум,където се обсъждаше въпросния фестивал "Coca-Cola Soundwave",предимно в електронната му част.

Македонският език носи особен колорит,както впрочем и сръбският,и може би затова онези "просташки" песни звучат една идея по-добре именно на него.Сещам се и за една реклама на македонска наденица,която е в същата стилистика,и е едно от малкото неща,чисто български,които се радвам да гледам по телевизията.

Форумните разговори понякога са нещо доста забавно,и ми беше интересно да проследя как се случва това на македонски.Заекът е доста мързелив,понеже през нощта е гледал волейбол,но когато се освести,може би ще ви даде избрани цитати.Засега толкова.

clubbersguide

Добрият чичо Гугъл също изглежда доста мило на македонски.И бих казала леко еротично.

google.mk

Ежедневие

Не ви ща бета-блогера,бе,не разбрахте ли?Всяка промяна изправя заека на нокти,които,бай дъ уей,не е изрязал,защото си е свикнал с тях.

Свикнал е също да разглежда снимки от всяко батково парти,с една особена мазохистична тръпка.Изненада.Днес тръпка няма,никаква.Те ти промяна от само себе си.

Уморена съм,наистина.Вече не мога да прескачам собствената си летва.Този сайт трябваше да бъде сугубо ексцентричен и предизвикателен,да гъделичка гънките горе и долу,а виж в какво се е превърнал.Само пишки отвсякъде.Остава да пусна една кино-панорама на Ремиджио,и да се изнасям.Наистина ли само това те вълнува,Заеко?

Дали да не заложа на романтиката?Да поплача за нечии шоколадови очи,скрити зад дебели лупи и сладки, нацупени устни?Не,пак не е оригинално.

А защо пък да не напиша един обикновен пост.За собственото си най-обикновено всекидневие.

От няколко месеца заспивам някъде към полунощ,свита пред телевизора.Позата е крайно неудобна,но не мога да понасям стаята си.Там трябва да заспивам сама,а това от юли някъде не ми се нрави.Доста промених режима си-преди заспивах в три, и ставах в един.Сега заспивам горе-долу на последната караница на семейство Реймънд,и ставам в осем-девет.Имало е само няколко нощи,в които съм оставала до по-късно, и то не за друго,а заради порното.

Освен че спя сгъната,оказва се,че прекарвам много дълго време в едни и същи дрехи,а забравих и да си мия и зъбите,и постепенно започвам да не се чувствам като човек.Денят и нощта се сливат в едно ,а аз съм перманентно изтощена и се чудя откъде ми е дошло.Мечтая си за бели чаршафи и за полузабравената си нощница ,и да се почувствам истински отпусната.Искам да пусна това щраусово перо,което гали нечий чужд задник,и да се погрижа за себе си.На първо време смятам да си спя в собственото легло.После ще видим.

Chill Out

Имаше едно психологическо проучване,според което мъжете трябвало да съзерцават по едиколко си минути на ден голи женски гърди,защото това им действало успокояващо.Ето какво пък успокоява мен.




thx-albinos,evilo

Двайсетина дни

Познатото чувство за безпомощност,което почти веднага преминава в яд,защото аз не умея да се чувствам безпомощна.Чувството,че вече съм чувала тази фраза,от друга уста и под друга форма,но със същия смисъл."А сега трябва да тръгвам,защото довечера трябва да съм във Варна".Или пък: "Няма да ме има два-три месеца,ще се чуем догодина."

Ами че след двайсетина дни е Коледа,а след нея Нова Година,а после обичайното следпразнично безветрие.Значи ли,че (най-после) съм се влюбила в друг,или просто съм си намерила нов влекач,нови патерици,и когато те изчезнат,няма какво да изпитам освен-безпомощност.И изчислявам така старателно неговото отсъствие,не защото го обичам,а защото просто искам отново да пуснат лифта.

Този град

този град е празен без тебе
този град е грозен и сляп
тесни улици гърчат се в мрака
сиви хора по пейките спят

уморено завиват трамваите
долу в тунела на правия път
мръсни кучета душат каналите
на реката която ухае на смърт

този град е самотен без тебе
в този град няма жива душа
този град е пълен със чучела
смеят ми се и ме сочат с ръка

Сперма 8 декември

Някой е изчегъртал съдържанието на главата ми и го е разлепил из цяла София.Неудобно ми е чак,да се разхождам,защото периферният ми заешки поглед го засича навсякъде.Струва ли ми се или наистина тези бели капки са като едни бели зъбки,които ми се присмиват.Хе-хе-хе.Безебник.Целият свят се ебе ,а ти не.Дори и на осми декември,тази вакханална супереблива нощ,ти ще си останеш вкъщи,безебник такъв.Хе-хе-хе.От всеки стълб.Хе-хе-хе.Бухахах.Сперррма.

Какво да направя?Ще отлепя един плакат и ще си го занеса в моята стаичка.Със замах ще го сложа на стената,ще се изправя срещу него и ще му кажа:"Аз съм безебник".Сигурна съм,че ще млъкне,копелето му тъпо,от изненада.А може да и да се задави с прах,много прах,ама много прах в тая моя стая,леле,леле,леле.

Кернс

Всъщност би трябвало да се произнася Кеърнс,но на мен по ми харесва така,Керррнс,ррр като един чудесен тигъррр,който пее,че има тррригъррр инсайт.Какъв инсайт,той направо го е извадил,има ли нещо по-секси от дебели ръце,покрити с татуировки.Както долавяте,серията masculinum продължава,а Анди,както и Шарам,подозрително прилича на батката.Ами,време е да спрете да подозирате.

Теръпи обаче не се държат като бой-група и не си правят пиар въз основа на-имаме сексапилен певец.Лично за мен беше малко разочароващо да узная,че Анди има седемгодишен син,който вози всеки ден до училище.Разби ми се някакси илюзията за него.Спомням си във фен-форума на Теръпи,веднъж някой беше казал,че и те трябва да ядат,и друг му беше отговорил-стига бе,аз винаги съм мислил,че сутрин само пийват кръвчица от прилеп,и са готови.

Въпреки това скоро гледах техен концерт,Анди беше толкова гневен и агресивен,колкото си го представях и ако дойдат насам,ще е добре.

Freedom

не ме ките па
ил фот ублийе
ту дес ублийе
ки сон фли дежа
ублийе ле тон
де ма лантандю
е де тон пердю
а савоар комон


Ех,как обича Заекът да яхне някой мъжки глас,и да му следва всичките извивки,грапавини и особености на терена.А когато ти се представя някой толкова изразителен като Жак Брел,който се е погрижил за терена,хич даже не ти и трябва релефен презерватив.Хакнала съм си ги в листа-Жак,Ив Монтан и Юри Буонавентура,и се немекитвам до полуда,само за да се убедя,че Жак е най-добрият.

Най-хубавото е,че нищо не му разбирам-кой беше казал,че най-добрият начин да си мислиш за нещо свое,е докато слушаш някой друг да ти говори.И тук се сещам за радиото,но за него друг път.

Та си слушам тази песен и си мисля-не ме оставяй,моя младост.Утре е денят,в който влизам в Средната Земя.Как искам да избягам от всичко,както Гилбърт Грейп.Да се метна на колата и да хвърля всичко което имам,и което точно сега ужасно ми тежи.Неизпълнените очаквания към себе си,това което си обещах и не направих.Ще покарам малко в нощта и ще се върна.Защото всичко,което имам е всъщност всичко,което имам-и спомените,и задръжките,и комплексите ще си останат с мен,а внезапните бягства не вършат работа.

Това му е гадното на рождения ден-прекалено специален изглежда,сякаш на този ден другите трябва да те обичат повече,пък те си те обичат все така,а ти трябва изведнъж да си различен,пък ти си си все същият.

Все около този скапан компютър се навъртам,който ми даде толкова много последните години,и както всяка една връзка,ме плаши с зависимостта ми към него.Всички тези буквички по екрана,които ми дават любов и тъга,моите хора,които въобще не са мои.Блестящата паяжина на интернет,и маската,зад която се чувстваш свободен.А после разбираш,че съвсем не си.Някъде там,където играта става сериозна,където се будиш в три през нощта,при това съвсем доброволно и се влачиш подобно на сомнанбул до компютъра да видиш дали някой не е написал някъде нещо.Буквички по екрана.Хапченца в шише.

Да,но точно утре искам да се чувствам свободна.

Не четете Уикипедия

В очакване на Ясо

Ами това е,приятели.Струва си човек да си направи блог,за да види колко струва собствената му личност.Не цялата личност,а тази от която може да се направи спектакъл.В случая спектакълът на заека беше оценен на...чи-чин...единайсет поста.

Текущото го оставяме,както разбрахте,на мен нищо не ми се случва.Остава миналото ,бекграунда,и всичко което оформя моята скромна и скъпоценна личност.Толкова.

Ако ми дойде нещо на ум,или ако размеся ума си с достатъчно коняк,за да ви предложа старите номера с нов вкус,ще поствам пак.Ако вземе да ми се случи нещо,пак ще го обнародвам,с голема радост.

Masculinum

Ще представя тук любимите си мъже,нещо като моята лична класация за всички времена.Разбира се, те са знаменитости,аз обичам мъже в униформи.А какво по-опияняващо за един заек от пурпурната мантия на славата.Понеже не искам да осирам сайта със снимки,ще ги давам един по един.Бойко го пропускам,ако не знаете как изглежда,пуснете си телевизора.

Шарам.Не знам какво прави мъжа мъж,но аз се побърквам от такива усмивки.Такава усмивка действа на заека като светещите фарове на минаваща кола в някоя дълга студена нощ.Кара го да излезе от храста,да застане по средата на пътя с червени и разширени очи и да шепне:прегази ме,прегази ме,прегази ме...Такава усмивка е като разтворена шатра,край която нервно потропва конят на моя Шарам.Като пушек от наргиле,което блажено подръпва същият този тип.И не спира да се усмихва.Шарам е от Иран,мисля че му личи.Освен това е и от Дийп Диш,което е и краят на историята.

Дискотеки

Дискотеките съвсем не са клубове.Дискотеките са едно място,където има момчета,които могат да те поканят на блус.

Дискотеките също са мястото,където отиват диджеите,когато не са на работа.Спомням си един 14-ти февруари,когато батката каза,че ще ходи на дискотека довечера.Това е може би единственият случай,когато е употребил тази дума.

Клубовете са едно място,на което хората се търкалят по пода,предозирали с наркотици,а барманката прави свирки на клиентите в тоалетната.Пълно е с мутри,които подпират бара, и кучки,които идват само да си покажат новите дрешки. Към три през нощта минава полицията и проваля партито.Малко преди това е минал паякът и е прибрал паркираните отпред коли.Клубовете също така са място,където днешните дечица ходят на дискотека.

Очевидно на дискотека вече не може да се отиде,затова ще се ходи на клуб.Планирах за рождения си ден да отида на батковото място,и да направя с него това ,което направи онази мадама от клипа на Продиджи "Smack my bitch".Човек трябва да е щастлив на рождения си ден,нали.

Глупости.

Моите дискотечни спомени са малко,но за сметка на това отчетливи.Обикновено се отиваше една тумба момичета и сядахме на една маса.Великият момент с блуса идваше и всяка от нас замираше.За другите не съм сигурна,за мен-да.Неясен обект от момчешки произход се приближаваше към нас.Неясен,защото беше тъмно,и не се виждаше коя от нас гледа.Винаги свеждах глава и не смеех да погледна натам.След това някое друго момиче ставаше от дивана и тръгваше с него.Винаги.Някоя.Друга.Най-красивата първо.После се канеше каквото е останало.Аз бях някъде на шесто място място,тоест в резервите.

Един осми декември отидохме на Копривщица с колежките.Почти никой не се беше сетил да отиде там и имаше малко хора.Към два часа в дискотеката останахме само ние,и още една момчешка компания.От дискотеката искаха да затварят и ни попитаха дали ще останем.Повечето от девойките бяха уморени и нямаха нищо против да се изнасят.Аз не исках.Там имаше един готин тип и аз не можех да отлепя очи от него.Жана също не искаше да си тръгва.Останахме всички,заради нас двете с Жана.

Диджеят продължи да пуска,с известна неприязън.По едно време готиният тип отиде при него и му прошепна нещо на ухото.После се върна при своята компания и прошепна нещо на едно от момчетата. След малко започна една бавна песен.Готиният тип отиде при Жана и я покани.Но това не беше всичко.След малко при мен дойде онова другото момче от компанията и попита дали искам да танцувам.

А аз си мислех че няма по-голямо унижение от това никой да не те покани.

Вижте кво,наясно съм,че момчетата са глупави същества и се впечатляват от разни тъпи неща като кълки,цици и подобни.Наясно съм,че и мъжете са глупави по свой си начин и имат едно място на врата си,където ако ги хванеш,можеш да ги закараш където си искаш. Но не ми е удобно така,не е честно,и не искам.

Между другото реших как да прекарам рождения си ден,чувствайки се различно.Ще избягвам компютъра.

Клубове

В следващия си живот искам да съм танцьорка с тънки глезени,обкичени с черни каишки,и всички да са в краката ми в буквалния смисъл.В сегашния си живот искам да не съжалявам толкова,че клубовете са ми далечни.Въпреки че живея в широкия център на най-централния град.Да разглеждам снимките на батката с цел да открия че той не си изкарва толкова добре там.Дори и да не си изкарва добре,изкарва пари,а това е важно,Заеко,вече го обсъдихме.А може и добре да си изкарва.

Ето и етапите на батката-преразказ по картинки.Пристигайки в клуба,е сериозен.Заставайки на пулта се съсредоточава до крайност.Там някъде по лицето му започва да се стича пот и една букличка от косата му се завърта настрани.Вдига ръце,усмихва се,сетът свършва.Оттам нататък усмивката става все по-широка,погледът по-неориентиран,а тъмните резки под мишниците по-големи.Започва масово прегръщане с клъбърки,танцьори и диджеи.

Искам на дискотека.

Пиков момент

Намирам се в някаква ужасна дупка,въпреки че дупка не е точната дума.По-скоро е някакъв ужасен връх.Заекът обича дупките,те са приятели.За заека няма проблем да се укрие в дупката,да се завие с карираните си уши,и да гризка морков.Заекът може да пази лоу профайл и така посреща всяка опасност.

Този път обаче няма да стане.Чувствам се изключително нервна,пукам се по шевовете и изпитвам непреодолимото желание да правя нещо различно.Много лоша новина.Времето застудява,стъмва се рано,а това значи край с разходките късно вечер.Все повече време прекарано вкъщи и все повече причини да ненавиждам това място.Клетката е тясна,но заекът няма мускули да я счупи.Ами да,какви мускули,като по цял ден тренирам лоу профайл.

Това състояние не ми е чуждо, обикновено се появява през пролетта и бива унищожено от първите по-силни лъчи на лятното слънце.Но да ме изненадва кофти по средата на ноември.Да не говорим,че скоро остарявам съвсем официално и имам достатъчно причини за сдухвация.

Да имаш или да бъдеш

Тая книга не съм я чела,но ме кефи идеята.Мизерно ми е понякога да се скитам по улиците без стотинка и да точа лиги по витрини.Аз не за дрешки,обаче има там едно Дънкин Донътс,дето наистина искам да му изкупя всичките сувенири,да си ги накача по стените като наденици,и да си ги гледам,докато ям тези,за които не е стигнало място.

Дългата нощ на живата музика.Гледах го и не усетих нищо,направо се уплаших.Все същото батенце,дебело,черноризесто,а аз въобще не включвам.И що така?

Едно време каква тръпка да видя програмата на сателитния,защото има някаква вероятност да дават "Среща".На три месеца по веднъж наистина дават "Среща",при което се гледа много внимателно, защото батенцето го има за около пет секунди в долния ляв ъгъл на екрана и около половин секунда от неговия смях.Кво съм извратено,а?Не,бе,просто не обичам да имам.

Но и заекът е човек като другите.Като влезе в нета и там има сто снимки на батето,кво да прави?Посяга към мишката и си ги "купува" с едно кликване.Защото може,затова.Сега заекът има масивен куп ирфан файлове,които са му са почти омразни.Наизуст го научих,дееба,писна ми.

И тия участийца с цел захлебване.На път съм да спра да се ядосвам и за тях.Като чух в "Елит" за Хонки Тонка,където щели да участват Мария,Константин и Батето,да,в този ред,изпаднах в злобен смях и бях готова да се подигравам.После нещо ме домързя,казвам си,добре де,за пари го прави,както всички,кво толкова.Как като всички,бе,той не е като всички,леле,ще те пребия.

Както и да е,въртеше се той там край.....онова,дето има два диска и едно черно по средата,и се полюшваше.Добре поне,че не си даде мнението за фестивала,защото това щеше да доведе до логичния въпрос:тогава ти какво търсиш тука,бе мен?

Ирфан файловете няма да ги хвърля,защото наистина ми дават чувство за притежание,което по отношение на батката може само да ме радва.Но смятам да подсиля това чувство,като ги поразиграя,завъртя и каквото там може да се прави с файловете.За целта ще трябва да се пообразовам,което ще ми отнеме,както изчислих,пет-шест месеца.Резултата смятам да кача в Тубата.Наблюдавам,че батето изобщо не е представено там,време е за една дай-хард да направи своя трибют.

Tango Nuevo

Музика за пенсионери.Там някъде в социализма,когато някакси е минавала между руските частушки.Малко вредна,ама нали е без думи,пък и е толкова добра за танцуване.

Смешна ми беше.И още ми е,когато минавам край кварталния клуб на СДС,по съвместителство и клуб на пенсионера,и ги виждам през пердетата как тромаво се поклащат в този ритъм.Почти си представям грамофона,от онези старите с големите фунии,който са си пуснали,въпреки че времената са други и сигурно там има касетофон.Или сиди плейър.

Да,времената са други-да минем направо към 2001-ва,когато батката се върна от Кан,и въодушевено съобщи,че докато ние усъвършенстваме копаницата,някои хора усъвършенстват тангото,и то как.Той бил чул някаква си група,и бил тотално влюбен.Някаквата си група се казваше Готан Проджект.

Разбира се,след това всичко се завъртя по съответния ред.Щом батката казва,трябва да се чуе.Пък и толкова музика е минала през ушите му,и състоянието "въодушевен" е рядко срещано за него.Чух и Готан,чух и Пиацола,и онзи инструмент наречен бандонеон.който извива по един странен начин,и се чудиш болка или удоволствие изпитваш.Или и двете.

После Готан станаха абсолютната халтура,всички ги научиха,до степен,че да те е срам да кажеш ,че ги харесваш.Знаете историята нататък.

Еми да,харесвам ги и ще се радвам да ги чуя наживо ,дори и да трябва да се блъскам със всички снобарски гъзенца,които принципно не понасям.Доколкото знам,от Дюкян Меломан са си ги набелязали отдавна,а в момента Готан са на турне за да представят новия си албум.От промоутърство не разбирам много,но е ясно,че концертът ще бъде sold out,ако бъде осъществен.

Remigio Zampa

Какво искат зайците?Абсолютно не знам и това ми е голям проблем,но съм сигурна какво искат в отсечката между един и три през нощта.Големи лоши вълци.

А този е много голям и много лош.За размера какво да говорим-Ремиджио има чудесна пушка,и то пушка в руския смисъл на думата.Огромен топ с огромни колела,ако ме разбирате.Въобще винаги съм уважавала повече обиколката отколкото дължината.

Но това ли е най-важното?Не е.По-важното е,че той е мноооооого лош.Носи го в погледа си и в цялостното си излъчване,дори и когато е напълно облечен и не прави нищо.

Гледала съм много филми,в които актьорите трябва да се правят на садо-мазо.Тъжна история.Като не ти идва отвътре,изглеждаш нелепо.Просто им личи как всеки момент ще се разсмеят.Или пък как металните сутиени им убиват и с нетърпение чакат снимките да свършат.

На Ремиджио не му трябва нищо.Никакви белезници,окови и камшици не струват колкото този белезникавосин поглед,впит в поредната мадама.
Заекът е направо очарован.Седи облян в лиги на дивана и мечтае да срещне Вълка наживо.После въздъхва и прави единственото,което може да направи.Не,не познахте.Е,добре де,познахте,но след това се зарових в мрежата за информация.

Easy Watcing

Какво по-добро за гледане в унесения неделя следобед и въобще по всяко време,ако искаш да забравиш колко е трудна любовта понякога.Много ми напомня за дъвките "Love is...",които си купувах преди години,и ако съдя по улиците край кварталното училище,все още са на мода.Е,Pucca наистина е дъвка за очите,но в най-добрия смисъл.Почти без думи,чудесни звукови ефекти и много далеч от истерията на Cartoon Network.Освен в Тубата,дават го и по Jetix tv.

Концерти

Твърде много дразнители,твърде малко плежър.Но като се замисля,топката е изцяло в мене.Шоковата терапия не е за зайци.

Заекът реши да излезе малко от дупката и да пообщува.Евентуално и/или да се повесели.Заекът пренебрегна няколко неща,което му излезе през носа,в случая и през ушите(още ме болят).

Дразнител първи-настинка.Неспасяемо.Дюран не могат да ме чакат да се излекувам,затова отивам така,каквото излезе.

Дразнител втори-ГТ.Заекът тотално беше забравил какво е това рейс,препълнен рейс,препълнен рейс в задръстване,препълнен рейс в задръстване,докато закъсняваш за концерт.Има една улица в София,която за мен вече се нарича "Бахти Улицата",и не ми пука,че всъщност била булевард и се казвала "Свети Наум".

Дразнител трети -сам е кофти.Нямам какво повече да добавя.

Студентски град съм го виждала за последно,когато там имаше само охлузени блокчета и счупени пейки.
Нищо подобно.
Там са направили град в града и поне на мен много ми заприлича на някакъв курорт.Бях решила да се оглеждам за голяма сграда,но имаше твърде много такива.В резултат слязох
на Зала Христо Ботев и оттам трябваше да ходя пеша.Междувременно вече бях закъсняла и абсолютно не ми дремеше.Разочарованието започна да се надига в мен като гадна зелена храчка от дробовете ми.

Всъщност концертът още не беше почнал и поне това беше добре.Имаше доста от населението на Студентски град или поне такива изглеждаха.За моя изненада нямаше много хора на средна възраст или може би се бяха покрили по седалките.Хората си щъкаха насам-натам с чаши бири и цигарки и настроение за купон определено имаше.Залата беше на 80% запълнена.

Дюран се наканиха в 9 и 20,звукът ме изненада неприятно още с първите акорди и така и не свикнах с него докрая.Цигарите,които всички наоколо ползваха,правеха кофти кънект с гърлото ми и си кашлях постоянно.Групата беше перфектна,аз и залата пяхме доволно най-големите им хитове,изкараха ги всичките.Знам,че е комплексарско,но се разтопих,когато Саймън Ле Бон каза:Добар Вечер,и когато размаха българското знаменце над главата си,а още повече,когато го обърна от правилната страна.Имаше някакви глупави графики на видеостената,но няма значение-Дюран правят твърде хубава музика,за да се нуждаят от картинки.

Концертът приключи в 11 и там някъде,хванах 280 и от Орлов Мост реших пеша.Уж да спестя от такси,но за да събера малко плежър.Всъщност вечерта беше провалена и ако заекът беше умен,щеше да го знае,и кротко и бързо да се прибере,вместо да излага гърлото си на половин час нощен студ.

Изводът-скоро няма да има фрайдей найт.Със спестените пари от такси Заекът ще си купи коняк и ще го изпие в бърлогата си сам.А другите да се социализират.

Зайци

Стигнах до нивото в интернет съществуването си,в който разбрах,че никът и аватарът са нещо толкова важно,колкото физиономията офлайн."По аватара посрещат,по ума изпращат",ако перифразирам.И тъй,време е да се погрижа за картинката си.

Ясно е,че ще е заек.Въпросът е дали за мен заекът значи това, което и за другите.Заекът за мен е бяла,пухкава и най-вече невинна животинка.Нямам представа как се е добрал до символ на Плейбой,при положение,че е известен най-вече с това,че свършва бързо.

Но от много мислене полза няма.След дълго ровене в търсене на достатъчно невинен заек стигнах до следните изводи.

Зайците нищо не разбират от фотография.За разлика от едно куче,което веднага ще се заинтригува-я,човек!-заекът невъзмутимо си клечи в тревата или там където е,и гледа настрани или назад,което всъщност е логично,тъй като точно оттам се очаква да дойде лисицата.От сигурно хиляда заека,които разгледах, имаше само десетина,които гледаха в камерата,и дори тогава гледаха тъпо,а не невинно.

Зайците са неподходящи за аватари,защото дългите им уши почти винаги излизат извън снимката.Изключение правят клепоухите зайци,но аз не съм такъв.

В крайна сметка всичко това ми писна и си избрах една сравнително изчистена снимка,е поне изчистена откъм цветове.Абе черно-бялата фотография е голяма работа.